село Дрента

Село Дрента се намира на 21 километра югозападно от град Елена, на северния склон на Средна Стара планина, по протежението на долината на река Веселина между връх Главите на север и Буторски чукар на юг, връх Божура на запад и долината на река Липовница и връх Копнец на изток.

Надморската височина варира от 517 до 755 м.н.в. Климатът е умерено-континентален в ниските части и планински във високите. Селото е дълго почти 10 км и обединява в себе си Централна част и Горни край, около които са разположени множество махали. Около централната част са разположени махалите Косевци, Добревци, Липов рът, Доброславовото (Харизани), Караиванци, Разпада, Божечка, Ливадките, Брежници, Баждари, Лъката, Неновци. В състава на Горни край влизат: Дъневци, Цоновци, Корията, Широката, Зидьовци, Ганевци, Станевци, Бялковата, Вълчата, Ливадата и Чифлика.

В селото има останки още от римско време. Антична крепост „Калето“ се намира на 1,54 km югозападно по права линия от центъра на село Дрента. Крепостта е служила за охрана на античния път, минаващ южно от нея. Издигната е на едноименния връх. В днешно време от нея няма почти никакви останки. Без проучване не може да се установи размера ѝ. Надморската ѝ височина е 716 m.

Теориите за възникването на селото са различни. Като най-стара може да се посочи махала Добревци, основана от болярина Добри, чиито потомци впоследствие се преселват към Липов рът и Разпада. Според друга хипотеза, след края на Търновското въстание през 1186 г., двама души се установили в местността Юртишки кладенец (северно от Лъката). Там е имало дрянова горичка на която кръстили бъдещото село, след което построили своите колиби. Има доказателства за генетични съвпадения на дренчани с хора от Западна България, което говори за крупно заселване на бежанци оттам (района на село Дрен – Радомирско, гр. Чипровци и др.), особено през периодите, когато там е имало въстания срещу османската власт. Това особено важи за Горни край, който е заселен от билните части към долината на р. Веселина. Село Дрента (района около Бутора) е било лагер и спирка за четите на Филип Тотю (има родствена връзка в селото), Панайот Хитов, Хаджи Димитър, на които дренчани са помагали с неща от първа необходимост. В района преминава Конарската пътека, която е един от безопасните начини за преминаване през Балкана. Преселници в Дрента има и от селата Горна и Долна Липница, където има местности със същото название – Горно и Долно Дрента, също така от село Киселчово (днешно Плаково) при кържалийските нашествия. След Освобождението започва обратен процес и много дренчани се изселват към равнинните села в Северна България. Много дренчани например са се заселили в село Горски Горен Тръмбеш, Ново Градище, Стрелец и др.